Ректално изследване: защо е важно

Проктологичното изследване е от съществено значение при наличие на симптоми на чревни проблеми.

Много хора се плашат при мисълта за посещение при проктолог и са склонни да го отложат. Смущението, страхът и дезинформацията могат да ви накарат да пренебрегнете симптомите на заболявания, които понякога могат да бъдат много сериозни. Освен това дори лесно лечимите заболявания могат да се влошат и да станат хронични, ако не се лекуват.

Следователно тези, които страдат от ректални нарушения, трябва да се свържат със специалист възможно най-скоро.

Ректално изследване: подготовка

Подготовката за проктологичен преглед е много проста.

Ректалното изследване включва инспекция на аноректалния канал, който трябва да бъде възможно най-чист. Ето защо пациентът може да бъде помолен да направи клизма в деня преди изследването и около 2 часа преди посещението .

Клизмата, премахва остатъците от колоректалния канал и  позволява да се прегледа правилно. Клизмите се продават във флакони, готови за употреба във всички аптеки.

Ректално изследване: от какво се състои

Ректалният преглед позволява да се диагностицират различни нарушения на аноректалната област.

Изследването е разделено на няколко фази и не е болезнено. Колкото по-спокоен е пациентът, толкова по-малко дискомфорт той ще почувства. Ако пациентът е отпуснат, за лекаря също ще бъде по-лесно да инспектира зоната и да постави точна диагноза.

В случай на проблеми, които биха затруднили продължаването, например при наличие на остри и болезнени пукнатини, лекарят може да извърши само няколко фази от изследването. Ректално изследване може да се извърши по-късно, след разрешаване на симптомите.

Поради тези причини ви каним да се подложите на посещение при проктолога спокойно и без страх.

По-конкретно, 5-те фази на ректалното изследване са:

• МЕДИЦИНСКА ИСТОРИЯ: преди да започне действителното изследване, лекарят записва медицинската история на пациента, задълбочено интервю с пациента.
  По време на тази фаза специалистът пита пациента:
  • за описанието на симптомите и разстройствата от които той / тя страда 
  • кога са се появили симптомите и колко често се появяват
  • възможни аноректални проблеми в семейната история
  • информация за всяка предходна терапия или операция за този проблем
• НАБЛЮДЕНИЕ: специалистът наблюдава перианалната област, за да идентифицира външно видими проблеми.
  Специалистът моли пациента да легне на дивана главно в така наречената поза на Sims. Позицията Sims изисква пациентът да се обърне от лявата си страна, да сгъне краката си върху корема и да докара дупето си до ръба на дивана.
  Лекарят прави първа неинвазивна инспекция и идентифицира проблеми, които вече се виждат на външната кожа. След фазата на наблюдение и въз основа на симптомите на пациента, специалистът ще прецени дали е възможно да се пристъпи към следващите стъпки.
• ПАЛПАЦИЯ: специалистът поставя пръст върху перианалната област, за да усети нейната консистенция и да идентифицира аномалии.
  По време на наблюдението и палпацията лекарят може да установи проблеми, като възпалени фисури и хемороиди, които могат да затруднят продължаването на изследването. В тези случаи специалистът ще спре проверката и ще я отложи за по-късен етап.
• РЕКТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ: в тази фаза лекарят внимателно вкарва добре смазан пръст в аналния отвор. По този начин той / тя може по-добре да прецени възможните заболявания и способността да свива и отпуска мускулите на сфинктера. За тази цел лекарят може да поиска от пациента да свие аноректалната област, сякаш се евакуира.
  В случай на симптоми, дължащи се на проблеми със сфинктера, специалистът може да поиска допълнителни тестове като аноректална манометрия  и трансанална ехография.
• РЕКТОСКОПИЯ И АНОСКОПИЯ: последната фаза на изследването може да се състои в инспекция на аноректалния канал с помощта на аноскоп и ректоскоп.
  С тези инструменти проктологът може да види аналния канал ( аноскопия ) и долната част на ректума ( ректоскопия ). По време на тази фаза специалистът може също да извършва биопсии или малки амбулаторни лечения.
  Благодарение на аноскопията е възможно да се провери наличието на вътрешни хемороиди   и стадия на заболяването. Ректоскопията позволява също да се провери наличието на тумори на долната част на ректума.
  Преглед, наречен Аноскопия с висока разделителна способност (HRA)е на разположение и за диагностика на предракови лезии на ануса и на долната част на  ректума. Този преглед позволява точно да се визуализират лезиите и да се извършат възможни биопсии. За допълнителна информация относно HRA и традиционната ректоскопия и аноскопия кликнете тук.

Какво представляват аналните брадавици

Анални брадавици

Аналните брадавици, наричани още condylomata acuminata, са доброкачествени туморни лезии, причинени от вируса HPV.

Тези лезии могат да се появят както в перианалната област, вътре в ануса, така и в гениталната област. Първоначално аналните брадавици се появяват като малки розови петна, които могат да се възприемат при допир. Въпреки това, аналните брадавици са склонни да увеличават размера си и да се променят, докато придобият вид на дръпнати израстъци, наречени „кондиломи„. Ако не се лекуват, кондиломите са склонни да стават все по-многобройни.

HPV

HPV (човешки папиломен вирус) е вирус, предаващ се по полов път. HPV може да причини появата на някои промени в кожата и лигавиците, особено в областта на гениталиите, включително брадавици.

Някои щамове на вируса са в състояние да определят генетични модификации в клетките на различни тъкани, които могат да се дегенерират с течение на времето. Такива промени всъщност могат да причинят появата на тумор на ануса, рак на устата и фаринкса, рак на маточната шийка на матката и рак на пениса. В този случай заразените клетки стават все по-устойчиви и многобройни, замествайки здравите тъкани.

Анални брадавици: симптоми

Аналните брадавици се появяват с лезии с различни цветове, размери и форми, които се появяват главно върху гениталиите, вътре и около ануса. Въпреки това, особено в случаите на имуносупресирани лица, кондиломите могат да се появят и в устната кухина или около устата.

Първоначално лезиите се състоят от малки розови петна с облекчение, които често не причиняват никаква болка. Тъй като стават по-големи, тези петна могат да променят цвета си и да се превърнат в израстъци, наречени „кондиломи“ поради характерната си форма. Кондиломатите могат да бъдат изолирани или групирани в една област.

Тогава лезиите са склонни да се разпространяват бързо и да стават все по-многобройни. По време на тази фаза засегнатите области могат да се сърбят.

Както се очаква, брадавиците се причиняват от вируса HPV. При повечето пациенти HPV не показва симптоми и регресира спонтанно. Въпреки това, в някои случаи HPV може да се превърне в основния фактор за развитието на тумори. Вирусът на папилома всъщност е причина за около 5% от раковите заболявания в целия свят, където средно на всеки 8 секунди се диагностицира тумор, причинен от HPV.

Поради тази причина, когато се появят първите симптоми, е от съществено значение да се резервира ректален преглед. Специалистът ще може да постави точна диагноза и да определи най-подходящото лечение.

Анални брадавици и HPV: диагноза

Присъствието на вируса на HPV в аналния канал първоначално се диагностицира чрез цитонамазка или със специфичен тест. Папаналната цитонамазка е безболезнено изследване, по време на което някои клетки от аналния канал се вземат със специална четка. Благодарение на това изследване вирусът може да бъде идентифициран без необходимост от биопсия.

Оценката на взетите проби потвърждава или изключва наличието на HPV. В случай на положителен резултат, тестът също така позволява да се идентифицира вирусния щам. Някои щамове на вируса HPV всъщност са по-отговорни от други за кондиломите, дегенериращи в анални тумори.

Ако аналната цитонамазка покаже наличие на HPV, специалистът може да поиска (HRA). HRA е Аноскопия с висока разделителна способност, което позволява да се идентифицират допълнителни лезии, причинени от вируса на HPV, дори в много ранен етап.

Анални брадавици и HPV: причини

Аналните брадавици са силно заразна полово предавана болест, причинена от вируса HPV. Ето защо причините за заболяването са тясно свързани с методите на инфекция.

HPV вирусът всъщност е едно от най-разпространените полово предавани болести в света и се развива чрез директен контакт с кожата или лигавиците на заразения партньор по време на анален, вагинален или орален контакт. Кърпите и бельото също могат да носят вируса, въпреки че този вид инфекция е много по-рядък.

Вирусът HPV е в състояние да модифицира клетките на нашето тяло и да доведе до образуване на лезии на кожата и лигавиците, особено в гениталните области, включително точно брадавици. Някои щамове на вируса HPV се наричат ​​„високорискови“, тъй като увеличават риска от развитие на тумори.

Обикновено нашата имунна система е в състояние да противодейства на този вирус и да блокира образуването на лезии, които са първата стъпка към появата на тумори. Имунната система на някои хора обаче е отслабена до такава степен, че не може да се бори с вируса, който може да действа много по-бързо и по-агресивно. Поради това имуносупресираните пациенти рискуват да заразят HPV вируса и аналните брадавици.

ХИВ вирусът е най-честата причина за имуносупресия. Но отслабването на имунната система може да се дължи и на други причини, включително химиотерапия, хронични инфекции, кръвни заболявания и трансплантации на органи.

Какво е фекална инконтиненция

Терминът фекална инконтиненция обозначава затруднение в контролирането на задържането на твърди или течни изпражнения, както и на чревни газове.

Аналната инконтиненция е широко разпространено разстройство, особено сред възрастните. Въз основа на статистиките,  проблемът засяга около 2% от възрастните като цяло и около 7% от здравите възрастни над 65 години.

Страдащите обаче често крият проблема и дори не говорят за това с лекаря си поради притеснение и срам. Ето защо действителното разпространение на разстройството вероятно е много по-голямо.

Фекалната инконтиненция има силно въздействие върху качеството на живот. Тези, които страдат от това разстройство, са склонни да ограничават дейности извън дома и междуличностните отношения и да губят самочувствие и самоувереност.

Ето защо е важно да преодолеете срама и да се свържете с Вашия лекар, който ще може да препоръча специализирани центрове за лечение на това заболяване.

Ректално изследване в действителност е от основно значение за правилната диагноза, тъй като характеристиките и честотата на инконтиненция идентифицират различни нива на тежест на заболяването.

Първо, необходимо е да се прави разлика между позив/импулс или активна инконтиненция, пасивна инконтиненция, стрес инконтиненция и обструктивна инконтиненция:

• Порив или активна инконтиненция: внезапно и интензивно желание за дефекация, което често не оставя достатъчно време за достигане до тоалетната. Спешната инконтиненция се причинява от невъзможността за правилно свиване на сфинктерите, когато се усеща преминаването на фекалиите. Активната инконтиненция често се причинява от увреждане на външния анален сфинктер (волеви мускул).
• Пасивна инконтиненция: затруднено възприемане на стимула за дефекация и последващо изтичане на фекалии. Пациентът често забелязва изтичането на фекалии само когато влезе в контакт с кожата около ануса. Пасивната инконтиненция често се причинява от увреждане на вътрешния анален сфинктер (неволеви мускул).
• Стресова инконтиненция: възниква при кихане, кашляне или при интензивно физическо натоварване. Дължи се на рязкото и интензивно повишаване на коремното налягане, което не съответства на адекватно противоналягане на анално ниво.
• Обструктивна инконтиненция: инконтиненция, причинена от запушване на дебелото черво. Препятствието се дължи на втвърдени изпражнения, които затрудняват преминаването на други фекални маси. Поради тази причина фекалиите могат да бъдат евакуирани само в течна форма,при което контрола на евакуация е труден.

Разлики между незначителна и голяма фекална инконтиненция въз основа на характеристиките, консистенцията и честотата на фекалното изпускане:

• Малка фекална инконтиненция: често се появява при зацапване и изпускане на чревни газове. За Società Italiana di Chirurgia Colorettale (Италианско дружество по колоректална хирургия) терминът зацапване идентифицира невъзприемани или неконтролируеми изтичания на малки количества слуз, фекалии или други анални или перианални секрети.
  Незначителната фекална инконтиненция, често подценявана, може да причини проблеми от хигиенно естество като сърбеж, дерматит, инфекции на пикочните и гениталните пътища. Незначителната фекална инконтиненция може да бъде и първият етап от по-тежките форми на инконтиненция.
• Голяма фекална инконтиненция: възниква при постоянно изтичане на течни и твърди изпражнения. Голямата фекална инконтиненция е свързана с по-напреднал стадий на заболяването.

Фекална инконтиненция: симптоми

Следователно различните видове фекална инконтиненция са свързани с различни симптоми.

Само точната оценка на симптомите от специалиста по време на ректалния преглед  идентифицира вида на инконтиненцията и най-подходящото лечение.

Най-честите симптоми на фекална инконтиненция са:

• неволно изпускане на твърди изпражнения, течни изпражнения, слуз и чревни газове.
• липса на възприемане на стимула за евакуация с невъзможност за задържане на фекалии или газове и отлагане на евакуацията.
• подуване на корема.

Фекална инконтиненция: причини

Континенцията на фекалиите е резултат от сложна синергия между различни фактори и включва:

• на вътрешния анален сфинктер: гладък мускул, който релаксира неволно когато има налягане от изпражнения или газ в ректума.
• на външния анален сфинктер: набразден мускул който се отпуска въз основа на волеви стимул, когато ние сме готови да евакуират изпражнения или газ.
• на levator ani: подпомага дейността на аналните сфинктери.
• мускули на тазовото дъно: те подпомагат дейността на аналните сфинктери.
• на канала аноректалното: район, богат на нервни окончания, които помагат да се възприемат фекалните стимули за контрол на задържането на изпражнения и газове.
• консистенция на изпражненията.
• неврологични функции.
• хемороиди: допринасят за континенция, особено на течни фекалии и газове. Когато се разширят, хемороидите улесняват затварянето на ануса и следователно способността да задържат фекалиите. От друга страна, оттичането на кръв от тях и последващото намаляване на обема им, улеснява евакуацията на фекалиите навън.

Болести или лезии, които променят начина на функциониране на един или повече от тези фактори, могат да доведат до появата на фекална инконтиненция. Всъщност сред най-честите причини за фекална инконтиненция откриваме:

• слабост или лезия на сфинктера
• нервна лезия в аноректалната област
• загуба на еластичност на ректума
• дисфункции на тазовото дъно
• неврологични заболявания и когнитивни разстройства
• хемороидална болест
• ректален пролапс
• запек или диария
• старост

Фекалната инконтиненция засяга както мъжете, така и жените. И при двата пола старостта причинява отслабване и загуба на еластичност на анатомичните структури, участващи в механизма на континенция.

При младите жени една от най-честите причини за фекална инконтиненция се дължи на акушерски лезии или промени в тазовото дъно след раждане.

При млади мъже, незадържане на фекалии може вместо това да се появи в резултат на операция в района на аноректалното пространство.

Поради многообразието и сложността на възможните причини, специализирания преглед често се свързва с инструментални изследвания като аноректална манометрия.

Фекална инконтиненция: усложнения

Най-честите и инвалидизиращи симптоми тогава са свързани с някои усложнения, които влошават дискомфорта за пациента:

• психологически усложнения, като тревожност, стрес и депресия. Тези, които страдат от инконтиненция, често живеят със страх от неволни изпускания в неподходящи ситуации като бизнес срещи или по време на интимни моменти с партньора.
• дерматити дразнене на кожата.
• Декубитуси: мацерацията на кожата около ануса и декубитални язви са едно от възможните усложнения при най-сериозните случаи на фекална инконтиненция.
• инфекции на пикочните пътища.
• анален и генитален сърбеж и парене.

Какво е диария

Диарията е нарушение на дефекацията, характеризиращо се с бързото и често отделяне на предимно течни изпражнения. За да може да се говори за диария, трябва да възникнат следните състояния:

• поне 3 евакуации на ден;
• промени в количеството или качеството на евакуациите с лошо оформени изпражнения (течни или полутечни).

В нормални ситуации съдържанието на вода във фекалиите е около 100 ml / ден. Ако съдържанието на вода надвишава 200 ml / ден и е свързано с 3 или повече евакуации на ден, можем да говорим за диария. В много случаи диарията се свързва и с ректални тенезми или честия стимул за евакуация дори при липса на фекалии.

Подобно на запек, диарията не е действително заболяване, а симптом на чревна дисфункция, често срещана при различни заболявания или при различни непатологични състояния.

Много хора подценяват диарията, считайки я за тривиално разстройство, свързано със стреса, храненето или климатичните промени. Въпреки това диарията често е защитната реакция на организма, която има за цел да елиминира патогенните микроорганизми или токсини. Следователно е нежелателно да се използват лекарства против диария, преди да се открият причините за разстройството.

Въз основа на постоянството на разстройството и неговата честота можем да разграничим остра диария, хронична диария и повтаряща се диария.

• остра диария: трае по-малко от 2 седмици и често преминава спонтанно, без да е необходимо специфично лечение. Острата диария е много често сред населението и в много случаи е с вирусен произход. Въпреки това, при наличие на дехидратация, повишена температура и тахикардия, трябва да се свържете с Вашия лекар възможно най-скоро.
• хронична / тежка диария: постоянната диария, продължаваща повече от 2-3 седмици, може да означава по-сериозен проблем и да доведе до тежка дехидратация. Тялото също претърпява електролитни промени, които могат да причинят ниско кръвно налягане, метаболитна ацидоза, тахикардия и летаргия. Хроничната диария може да стане опасна, особено за деца, възрастни хора и инвалиди. В случай на тежка дехидратация, продължителната диария може да наложи хоспитализация.
• повтаряща се диария: разстройство с циклична прогресия и диария в бърза последователност. Ако диарията се появява периодично, препоръчително е да се консултирате с Вашия лекар.

Симптоми на диария

В допълнение към честото отделяне на зле формирани изпражнения, според тежестта и причината, диарията може да бъде свързана със следните симптоми:

• крампи
• подуване на корема
• болка в корема
• гадене
• дефекационна спешност
• висока температура
• следи от кръв и / или слуз в изпражненията

При наличие на симптоми като повишена температура, кръв в изпражненията и силна коремна болка е важно да се свържете с Вашия лекар възможно най-скоро.

Причини за диария

Причините за диария са много и те могат да се различават значително. Най-честите причини за диария са:

• Инфекции: бактериални инфекции и вирусни инфекции могат да доведат до появата на диария. Бактериалните инфекции са по-чести през лятото, докато вирусните форми са по-чести през зимата. Водата и храната, замърсени с бактерии като салмонела и кампилобактер, могат да причинят диария. Докато диарията, причинена от вирусни инфекции, се причинява от няколко вируса, включително ротавирус, вирус Norwalk, цитомегаловирус.
• Паразити: някои паразити могат да проникнат в тялото чрез прием на вода и храна и да причинят диария. Сред тези паразити имаме entamoeba histolytica и giardia duodenalis.
• Психологически причини: стресът, тревожността и силното напрежение могат да предизвикат епизоди на диария, които често отзвучават спонтанно.
• Чревни възпаления: някои възпалителни заболявания на червата, като болестта на Crohn и улцерозен колит.
• Нарушения на червата: Синдром на раздразненото черво.
• Лекарствени продукти: прием на определени категории лекарства като лаксативи, НСПВС, антибиотици и химиотерапия.
• Храни: непоносимост и алергии към някои храни, като изкуствени подсладители и лактоза.
• Анатомични лезии и хирургия: анатомични лезии, по-специално след операции като чревен байпас или хирургични процедури като отстраняване на жлъчния мехур.
• Ендокринни причини: ендокринни нарушения като хипертиреоидизъм и диабет.
• Новообразувания: чревни карциноми и лимфоми.

Острите форми на диария често се причиняват от бактериални, вирусни инфекции или паразити. Напротив, хроничната диария обикновено е свързана с функционални нарушения или възпаление на червата.

Диагностиката на основните причини за диария е от съществено значение за определяне на най-подходящата терапия.

Поради тази причина, особено при наличие на хронична и рецидивираща диария, е необходимо да се подложи на ректален преглед.

Диария и дизентерия: разлики

Думите диария и дизентерия, често използвани като синоними, всъщност показват две различни нарушения.

Диарията е разстройство, характеризиращо се с поне три евакуации на ден течни или полутечни изпражнения.

Вместо това дизентерията е гастроентерит с инфекциозен произход, който се проявява с диария и кръв в изпражненията, видими с просто око. Не можем да говорим за дизентерия при липса на кръв. Заедно с диария и кръв или слуз в изпражненията, дизентерията може да бъде свързана със стомашни спазми, висока температура, гадене или повръщане.

Някои международни организации като английската NHS класифицират дизентерията като чревна инфекция, която причинява диария, съдържаща кръв или слуз.

Световната здравна организация (СЗО) посочва инфекциите с Shigella или Entamoeba histolytica сред най-честите причини за дизентерия:

• бактериална дизентерия, причинена от бактерия от вида Shigella, по-често в умерените климатични райони.
• амебна дизентерия, причинена от амебата Entamoeba histolytica, широко разпространена предимно в тропическите райони и екзотичните страни. В този случай дизентерията често засяга тези, които поглъщат вода или замърсена храна.

Какво е констипация

Констипацията не е действително заболяване, а по-скоро симптом на чревни разстройства. Терминът констипация, понякога наричан не регулярност, се отнася до забавяне на времето за преминаване на червата и до не регулярност в дефекацията.

Тези нередности могат да се отнасят до:

• количеството произведени фекалии
• консистенцията на изпражненията
• затруднение по време на евакуация
• усещане за непълна евакуация

Констипация: симптоми

От медицинска гледна точка говорим за констипация, когато поне 3 месеца, дори и да не е последователен, човек страда от поне два от следните симптоми:

• трудности при евакуация и прекомерен стрес по време на дефекация
• по-малко от две седмични евакуации
• усещане за непълно изпразване или аноректална обструкция
• твърди изпражнения, кози изпражнения или подобни на панделки изпражнения
• възможност за евакуация само чрез мануално освобождаване

Констипация: причини

Причините за констипация могат да бъдат множество. Сред тези причини откриваме ендокринни заболявания, лекарства, аноректални и чревни заболявания, неврологични заболявания, неадекватен начин на живот, бременност.

• Ендокринни нарушения
  Болестите на ендокринната система като диабет, хипотиреоидизъм и някои тумори на ендокринната система могат да причинят запек.
• Лекарствени продукти
  Някои лекарства, като антидепресанти, опиоиди и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), могат да повлияят неблагоприятно на функцията на червата, причинявайки хронична или спорадична констипация.
• Аноректални и чревни нарушения
  Хемороиди, анални фисури, дивертикулит, хроничен колит и ректален пролапс са заболявания, които често могат да причинят появата на констипация.
• Неврологични заболявания
  Тежките заболявания като болестта на Паркинсон, множествената склероза и нараняванията на гръбначния мозък могат да бъдат основната причина за констипация.
• Неадекватен начин на живот
  При липса на действителни заболявания констипацията може да бъде причинена от неправилен начин на живот. Лошият прием на фибри, ниският прием на вода, заседнал живот и високите нива на стрес са сред факторите, които благоприятстват появата на запек с твърди изпражнения, които е трудно да се евакуират.
• Бременност
  Поради хормоналните промени, които причинява в тялото, бременността може да доведе и до развитие на констипация.

За ефективно справяне с констипацията е необходимо да се разберат основните причини за разстройството. Поради тази причина е важно да се свържете с Вашия лекар или фармацевт, който ще посочи най-подходящата терапия.

Какво представляват аналните фистули

Аналните фистули са лезии, които се проявяват като отвор в аналния канал, а другият обикновено на повърхността на перианалната кожа. В повечето случаи от тази малка дупка изтичат гной, кръв и серум. Аналните фистули често се причиняват от инфекции в аноректалната област или от други заболявания. Повечето фистули свързват вътрешната част на аналния канал с перинеума.

Анални фистули: симптоми

Симптомите на аналните фистули са локална болка, подуване и дразнене. Тези симптоми са склонни да се увеличават по време на дефекация. Фистулите също могат да се проявят със серозни и гнойни течове през външния отвор близо до ануса и да причинят умора, болки в таза и треска.

Анални фистули: причини и рискови фактори

Фистулите се класифицират според местоположението им и връзката със сфинктерните мускули. Има 5 вида анални фистули, но най-често срещаните са: повърхностни, интерсфинктерични и трансфинктерни фистули.

Аналните фистули могат да произхождат от различни заболявания и инфекции на аноректалната област.  Аналните фистули често са еволюция на анален абсцес, който достига до кожата около ануса.

Аналният или перианалният абсцес е събиране на гной, свързани с възпалителен процес, предизвикан от инфекция.

Често абсцесът и перианалната фистула са два различни етапа на едно и също заболяване. Абсцесът е острата фаза на инфекция, която започва от жлезите на аналния канал. Вместо това фистулата е инфекциозен процес, който става хроничен и често се формира 4-6 седмици след оттичане на гнойта.

Следователно, появата на анална фистула се благоприятства от същите фактори, които могат да причинят появата на анален абсцес, включително:

• възпалителни нарушения на червата
• отслабена имунна система
• анални язви
• полово предавани болести
• следоперативни усложнения
• рак на ректума

Разстройството може да произхожда и от анална фисура,  която не се диагностицира или се пренебрегва и която след това се заразява, еволюирайки във фистула.

Какво представляват аналните фисури

Аналните фисури са малки и дълбоки лезии, които се образуват върху лигавицата на аналния канал. Аналните фисури могат да се развият на всяка възраст, но те са често срещани на възраст между 20 и 30 години.

Въпреки това, децата могат да страдат от анални фисури. Аналните фисури при децата често се причиняват от дехидратация, която при възрастни е само съпътстваща причина за проблема. Дори по-често, отколкото се случва при възрастни, острата болка кара детето да задържа изпражнения, които са склонни да се втвърдяват, влошавайки проблема.

Аналните фисури могат да бъдат остри или хронични:

• Остри анални фисури
  Острите анални фисури са нововъзникнали фисури с гладки полета и розов фон. Фисурите са много болезнени.
• Хронични анални фисури
  Хроничните анални фисури са анални фисури, които съществуват повече от 6 седмици и никога не са зараснали напълно. Тези фисури може да са имали повдигнати и белезникави граници поради образуването на фиброзна тъкан.

 Анални фисури: симптоми

Най-честите симптоми на анални фисури са болка, хипертония на сфинктера, кървене и промени в работата на червата.

• болка
  Вътрешните анални фисури често са свързани с болка. Болката, причинена от анални фисури, е интензивна и остра. Болката може да се появи по време на дефекация и да продължи няколко часа след евакуацията на изпражненията.
• анална хипертония
  Болката може да причини хипертония на аналния сфинктер, което представлява свиване на мускула на сфинктера като реакция на експозицията на лезията. Контракцията на сфинктера намалява притока на кръв към лезията, забавя заздравяването и благоприятства хроничния аспект на фисурата.
• кървене
  При наличие на анални фисури е обичайно да се наблюдава яркочервена кръв по време на евакуация.
• промени във функцията на червата
  При някои хора болката по време на дефекация е толкова силна, че предизвиква страх от евакуация. Отлагането на евакуацията обаче благоприятства появата на запек, което задълбочава проблема.

При наличието на тези симптоми е важно да се подложите на ректален преглед възможно най-скоро. Само специалистът ще може да идентифицира най -показаното лечение  за нашия случай.

Анални фисури: причини

Аналните фисури често се появяват след микротравма в аналната област. Микротравмата може да се дължи на физически причини, като твърди изпражнения, които са твърде твърди и обемни, или на химични причини, като диария и течни изпражнения.

Болката, причинена от анална фисура предизвиква свиване на аналния сфинктер, мускулът, който контролира задържането и освобождаването на фекалиите (анална хипертония). Сфинктерната хипертония намалява притока на кръв към лезията и възпрепятства заздравяването. Този порочен кръг води до влошаване на проблема и благоприятства хроничния аспект на лезията (хронична анална фисура).

Какво представляват хемороидите

Хемороидите са нормални анатомични структури, които всички ние имаме, разположени близо до аналния канал.

Хемороидалният сплит е съвкупността от възглавници, образувани от кръвоносните съдове на хемороидите. Хемороидалните възглавници са изградени от гъста мрежа от кръвоносни съдове, снабдени с клапани, които чрез отваряне и затваряне определят тяхното разширяване или разтягане.

Хемороидите помагат за контрол на континенцията, особено на течните и газовите фекалии, тъй като те се разширяват поради притока на кръв, допринасяйки за затваряне на ануса.

Те могат да бъдат вътрешни или външни:

Вътрешните хемороиди са възглавниците, поставени над „зъбчатата линия“ , областта, която маркира горния ръб на аналния канал. Зъбчатата линия се нарича още „линия на болката“, тъй като под тази област ние възприемаме болезнени стимули.

Външните хемороиди са хемороидалните възглавници, поставени под „зъбчатата линия“. Външните хемороиди са покрити с анодерма, много чувствителен слой кожа, който също покрива външната стена на ануса.

Хемороидална болест

Хемороидалната болест е едно от най-често срещаните проктологични заболявания в западните страни. Основните симптоми на хемороиди са:

• кървене: хемороидите са по-чувствителни и кървят.
• хемороидален пролапс: хемороидите се увеличават в обем и пролабират (излизат/изпадат от аналния канал).
• хемороидална тромбоза: вътре в хемороидалните възглавници се образува кръвен съсирек; той придобива синкаво-червен цвят.

Въз основа на тежестта на заболяването можем да разграничим хемороиди от I, II, III и IV степен.

Степени

Класификацията се прави въз основа на симптомите и това е важно за избора на най-подходящото лечение.

• КЛАС I: хемороиди, видими при аноскопия, които могат да избягат при стрес, дори не са пролабирали.
• КЛАС II: видим пролапс на аналния ръб при стрес, който спонтанно намалява в края на това.
• III степен: постоянен пролапс на лигавицата извън аналния канал, който може да бъде намален ръчно.
• IV КЛАС: траен пролапс на лигавицата извън аналния канал, който не може да се намали ръчно.

Симптоми

Най-честите симптоми на хемороиди са кървене, болка, анален сърбеж и пролапс.

Кървене

При наличие на хемороидална болест хемороидалните възглавници са по-чувствителни към травми и кървят по-лесно. Кървящите хемороиди са един от основните симптоми на заболяването и един от аспектите, които най-много тревожат страдащите. В по-леки случаи появата на яркочервена кръв върху тоалетна хартия или изпражнения е лека и рядка. Напротив, при напреднали случаи хемороидалното кървене може да бъде постоянно. Загубата на кръв се случва главно при наличие на вътрешни хемороиди.

Болка

Друг чест симптом е болката, често присъстваща както за вътрешни хемороиди, така и за външни хемороиди. Обикновено вътрешните хемороиди са свързани с болка само когато техният обем се увеличава толкова, че да причини значително подуване на ануса. В тези случаи болката или нейното усилване се усеща при дефекация.

Анален сърбеж

Когато болката е по-чест симптом на външните хемороиди, аналният сърбеж често е свързан с вътрешни хемороиди. Вътрешните хемороиди са склонни да отделят слуз, която причинява дразнене и сърбеж в областта на ануса.

Пролапс

Подуването на една или повече хемороидални възглавници, при съпътстващо отпускане на поддържащата тъкан, кара хемороидите да избягат от аналния канал по време на дефекация (хемороидален пролапс). Пролапсът може да се намали спонтанно, да се наложи ръчно намаляване или да не се намали в зависимост от тежестта на заболяването. В избора на най-подходящото лечение до голяма степен зависи от тежестта на пролапса. Следователно оценката на пролапса, чрез ректално изследване  е от основно значение.

Причини и рискови фактори

Съдовата теория е едно от най-надеждните обяснения за причините за хемороидите.

Съдова теория

Според съдовата теория, хемороидите са варикози, причинени от променен кръвен поток. Увеличаването на артериалния поток и намаляването на венозния поток причинява подуване на хемороидите. При тежки случаи задръстванията на хемороиди могат да доведат до хемороидален пролапс.

Други фактори

Съществуват и редица фактори, които могат да допринесат за появата на хемороидалната болест, включително:

• фамилна предразположеност
• фактори на околната среда (напр. диета с ниско съдържание на фибри, заседнал начин на живот)
• бременност
• затлъстяване
• запек